Tuesday, April 13, 2010

Въведение в пермакултурата

Не мога да повярвам, че в местната книжарница "Пингвините" попаднах на "Въведение в пермакултурата" на Бил Молисън, книга # 22 на ИК "Новата цивилизация" ЕООД. Запомнете тази издателска къща и си припомнете вестник "Родово имение" - бях го споменавала наскоро във връзка с книгите на Фукуока. От сайта на вестника можете да свалите безплатно книгата, за която пиша в момента, както и много други неща.

Книгата е над 400 страници ( на хартия струва само 10 лв. и можете да я поръчате на rodimenie@abv.bg ). В нея можете да прочетете не само за земеделие, въпреки че терминът "пермакултура" идва от "перманентна агрокултура". Днес агрокултурата е изместена от по-широкото понятие "култура", така че очаквайте повече - книгата отива и отвъд животновъдството, за да включи и архитектурата, и човешките общности.

Може би очаквате, че тази книга е философски манифест. Да, може да си извлечете и философията и манифеста, но тя е всъщност наръчник - най-вече на малкия стопанин, който би искал да изгради около себе си устойчива среда. С помощта на тази книга може да го направи не само ако разполага с няколко декара, но и с няколко квадратни метра в градски условия, дори в апартамент. Нивото на конкретност отива още по-далече - полезните съвети са различни за различните климатични зони.

А сега е време да дефинирам накратко понятието: пермакултурата е начин за проектиране на обитавани от човека места, които да се развиват по законите на природата. Първоначалната идея е млада-стара - на около стотина години. Последният етап от развитието и датира от седемдесетте години на 20 век и се свързва с имената на Бил Молисън (авторът на книгата) и Дейвид Холмгрен, австралийци, които решават да предложат алтернатива на разрушителните индустриално-аграрни методи, тъй като в тях виждат отравянето на земята и водата, намаляването на биоразнообразието и унищожаването на повърхностния плодороден почвен слой.

Признавам, че книгата може да не е интересна на тези, които се интересуват най-вече от принципите и философията, тъй като е пълна с практически насоки и рисунки, но за мен беше доста приятна за четене, въпреки че скоро няма да имам възможност да създам пермакултурна система в градината или по-далеч и скоро ще забравя почти всички конкетни полезни съвети. Това, което остава, обаче, е още малко променена нагласа - промени, които у мен настъпват неосъзнато и се натрупват, помагайки ми да попадам на все повече неща, които ме водят към устойчивото съществуване. Знам, че звучи малко мистично, но това е най-добрият начин да дефинирам начина по който уча в последните години. Както казват, истинското образование е това, което остава в главата ти след като забравиш фактите ;)

За пермакултурата можете да научите доста онлайн. Пишете "permaculture" в търсачките и ще попаднете не само на статията в Уикипедия, не само на текстове, но и на доста филмчета.