Не е късно за босилека

Ако успеете да си купите семена, можете да го засеете сега, пък дори и в началото на юни. Можете да отглеждате в саксии на терасата или пък направо в градината. За саксиите имайте предвид, че в една малка саксия не е желателно да отглеждате повече от 3 растения, за да не се засенчват.

Засадете на слънчево място, поливайте редовно (поддържайте влажна почвата) и няма да има проблем. Ще отгледате достатъчно, за да си направите песто :) Ако не успеете да употребите всички купени семена, не се притеснявайте. Траят с години повече от посочения срок на годност :)

Можете да направите разсад и после да разредите. Важно е да не поставяте семената надълбоко. Ако правите разсада вкъщи, а не направо в градината, където все пак има опасност да бъдат изядени от животинки, можете да не заравяте семената, за да покълнат по-бързо от топлината, но внимавайте да не ги оставите сухи!

Тази година реших направо да засея, за да си спестя разсаждането (понеже ме мързи) но може би ще се наложи да поразместя някои растения, тъй като имам оголени участъци, а също и твърде сгъстени. Друг път ще внимавам повече :)

За какво може да се използва босилекът? За сос Песто, който иначе е доста скъп и не винаги съдържа точно нещата, които бихте искали да съдържа :)

Ето как го правя аз. Всъщност произвеждам нещо като заготовка, която замразявам.

От време на време отрязвам солидна част от стъблото (оставям по някое и друго листо в основата) - с това растението не се унищожава и скоро след това разклонява стъблото и пуска нови листа; после можете да отрежете новите стъбла почти до основата и т.н. Ако топнете едно отрязано стъбло в чаша с вода, много бързо пуска коренчета - може да пробвате ако е време да подрежете босилека, а нямате време да обработвате веднага или пък искате да запазите пресни листа.

Защо се подрязва от върха, а не се късат само листа? За да не пусне прекалено бързо цвят. Ако го оставите да пусне цвят, скоро ще прецъфти и умре, а така можете да поддържате растението живо месеци наред.

Миналата година, обаче, се запознах с друга теория, която казва, че няма смисъл да правим горното, тъй като дори и да отрежем стъблото, растението макар и да не цъфти, старее и вкусът му става някак по-горчив. Не съм сигурна дали е така - не съм усетила разликата, но това може да се дължи на недостатъчно чувствителното ми небце. Поддръжниците на тази теория съветват да оберете растенията щом започнат да цъфтят и да засадите нови. Вероятно има достатъчно време да пораснат, дори и у нас, тъй като сезонът може да продължи със сигурност до края на септември.

В Интернет можете да намерите доста рецепти за това как да приготвите Песто. Ето как го приготвям аз:

Накълцвам на ситно измитите листа, натъпквам ги в бурканчете и заливам със зехтин или олио, а после замразявам. Съветвам да натъпквате и заливате честичко, а не да чакате да се събере количество за цяло бурканче, тъй като листата се окисляват и почерняват. Получавате чудесна заготовка за Песто, която можете да оформяте когато ви потрябва според предпочитанията си - да добавяте счукани орехи, чесън, лимон, пармезан. По-добре не рискувайте с предварителното добавяне, тъй като някои добавки ще променят прекрасния зелен цвят на босилека.

Разбира се, можете да си замразите цели листа в найлоново пликче или да ги изсушите, ако не са ви потребни за Песто, а за подправка на ястия. Сухият босилек, обаче, има доста различен аромат, с което не искам да кажа, че е по-лош :)

Най-после

Преди седмица хвърлих семенца в градината - без да правя разсад, без да подреждам в лехи - така, както мисля, че биха се разпръснали сами. После, обаче, поливах сутрин и вечер, защото много ме беше страх, че няма да поникнат. Всеки ден си повтарях, че в дивата природа никой не ги полива два пъти на денонощие, че дъжд не пада с дни, а понякога и седмици, но все пак става така, че някои семенца покълват и порастват успешно, за да родят и разпръснат нови семенца.

Да, да, така е, отговарях си, но не покълват всички. Вероятно покълват много по-малко отколкото ако човек ги полива, а аз искам повечето да успеят.

И така се роди компромисът - направих част от нещата така, както биха се случили в природата, а другата част така, както бих искала да се случат в градината. Сега съм наясно, че докато аз решавам какво, къде и колко да бъде посято, градината няма да бъде дива природа, но колкото повече се престрашавам да се доверя на природата, толкова по-естествена ще бъде градината.

И все пак, всеки ден в ума ми се води борба, защото искам още тази година да успея да постигна мъничките си цели. Щях да бъда много по-смела и да експериментирам повече ако имах повече земя, но ... има време за всичко.

И все пак, по-голямата част от градината тази година е посветена на експериментални изследвания с детелина, докато не повече от 5 кв. метра са за босилека, който ще се превърне в бурканчета с песто.

Защо точно детелина? Ще разкажа друг път.

Въведение в пермакултурата

Не мога да повярвам, че в местната книжарница "Пингвините" попаднах на "Въведение в пермакултурата" на Бил Молисън, книга # 22 на ИК "Новата цивилизация" ЕООД. Запомнете тази издателска къща и си припомнете вестник "Родово имение" - бях го споменавала наскоро във връзка с книгите на Фукуока. От сайта на вестника можете да свалите безплатно книгата, за която пиша в момента, както и много други неща.

Книгата е над 400 страници ( на хартия струва само 10 лв. и можете да я поръчате на rodimenie@abv.bg ). В нея можете да прочетете не само за земеделие, въпреки че терминът "пермакултура" идва от "перманентна агрокултура". Днес агрокултурата е изместена от по-широкото понятие "култура", така че очаквайте повече - книгата отива и отвъд животновъдството, за да включи и архитектурата, и човешките общности.

Може би очаквате, че тази книга е философски манифест. Да, може да си извлечете и философията и манифеста, но тя е всъщност наръчник - най-вече на малкия стопанин, който би искал да изгради около себе си устойчива среда. С помощта на тази книга може да го направи не само ако разполага с няколко декара, но и с няколко квадратни метра в градски условия, дори в апартамент. Нивото на конкретност отива още по-далече - полезните съвети са различни за различните климатични зони.

А сега е време да дефинирам накратко понятието: пермакултурата е начин за проектиране на обитавани от човека места, които да се развиват по законите на природата. Първоначалната идея е млада-стара - на около стотина години. Последният етап от развитието и датира от седемдесетте години на 20 век и се свързва с имената на Бил Молисън (авторът на книгата) и Дейвид Холмгрен, австралийци, които решават да предложат алтернатива на разрушителните индустриално-аграрни методи, тъй като в тях виждат отравянето на земята и водата, намаляването на биоразнообразието и унищожаването на повърхностния плодороден почвен слой.

Признавам, че книгата може да не е интересна на тези, които се интересуват най-вече от принципите и философията, тъй като е пълна с практически насоки и рисунки, но за мен беше доста приятна за четене, въпреки че скоро няма да имам възможност да създам пермакултурна система в градината или по-далеч и скоро ще забравя почти всички конкетни полезни съвети. Това, което остава, обаче, е още малко променена нагласа - промени, които у мен настъпват неосъзнато и се натрупват, помагайки ми да попадам на все повече неща, които ме водят към устойчивото съществуване. Знам, че звучи малко мистично, но това е най-добрият начин да дефинирам начина по който уча в последните години. Както казват, истинското образование е това, което остава в главата ти след като забравиш фактите ;)

За пермакултурата можете да научите доста онлайн. Пишете "permaculture" в търсачките и ще попаднете не само на статията в Уикипедия, не само на текстове, но и на доста филмчета.

Градина без отрови

Само за 3.80 си купих много полезна книжка - от павилионче за вестници, тъй като се продава с вестниците "Хоби фермер" и "Български фермер". Можете да си поръчате тази или други книги, които се продават с тези вестници чрез талоните във вестниците или в ИК "Дионис" на тел 9430108.

Книжката е мъничка - само 80 страници, но си струва - не само заради символичната цена.

Опирайки се на алелопатията ( allelopathy - науката, която изследва взаимното влияние на растенията - и положително, и отрицателно), книжката дава съвети как да подредим градината така, че растенията да си помагат, вместо да си пречат.

Алелопатията е сравнително млада наука (терминът е използван за първи път през 1937), която би могла да помогне много за развиването на устойчиво земеделие, което да не се нуждае от отровите, с които повечето фермери си служат днес. Отровите са необходими, но не на всеки фермер, а само на този, който вече е разрушил естествената сложна среда, за да създаде изкуствена проста среда, която се надява да контролира лесно. Всъщност такива са повечето фермери, които практикуват конвенционално земеделие.

На практика, всеки може да стане фермер, "изчиствайки" живата среда с отрови, оран и плевене, следвайки прости инструкции - така, както повечето хора създават ливадка с райграс в дворовете си. Тъкмо защото е просто и лесно, повечето фермери днес предпочитат този начин. Създадената по този начин ферма е роднина на промишлеността, а не на природата. Дори пръстта в много от конвенционалните ферми не служи за източник на хранителни вещества за растенията, а за физическа опора на стъблата им и спокойно би могла да бъде заменена с нещо друго - цветни камъчета или прозрачни полимери, в каквито някои хора предпочитат да садят декоративни цветя.

Защо се прави така? Защото хората вярват повече на индустрията, отколкото на природата. Когато извършват безброй скъпи и вредни селскостопански операции, много хора не си дават сметка, че всички тези операции не се извършват в дивата гора или поле, което пък не пречи на тези места да се развива буйна растителност. Дори някои "зелени" не си дават сметка за това. Наскоро в един "индиански" форум прочетох коментари по разказа за Елзеар Буфие, който публикувах наскоро - било невъзможно една гора да се самозасади, как тъпите селяни от разказа можели да си го помислят - да не би техните домати и зелки да се самозасаждали. Следвайки този ред на мисли, бихме предположили, че на земята не е имало растителност преди човекът да реши да я засади :D

Защо хората са започнали да мислят така? Защото живеят в по-голяма близост със създадени от човека неща, отколкото със създадени от природата неща. Ето така, ръкотворните неща започват да изглеждат много по-естествени от природните - защото ги познаваме и са ни близки.

С всичко това не казвам, че земеделските култури биха могли да оцелеят без наша помощ - повечето не биха могли и се нуждаят от скъпи и интензивни грижи. Това е така, защото сме създали сортове, които изискват всички тези грижи и ги отглеждаме в бедна сама по себе си среда, която сме получили по изкуствен път, за да обогатяваме с изкуствени торове.

Ето как се стига дотам селскостопанският труд да е толкова тежък и да изисква толкова много инвестиции, а накрая плодовете му да се продават евтино. Кои са добре печелещите конвенционални фермери? Тези, които инвестират в много земя, много техника и много химия, за да получат повече продукция, тъй като изкупните цени непрекъснато падат. В същото време, природният фермер може да се грижи не толкова интензивно за по-малко земя; не му се налага да инвестира в химия и техника - по този начин разходите му са ниски. В същото време хората плащат повече за продукцията му. Кой, тогава, печели повече от всяко продадено зрънце или ябълка?

Къде е уловката? В това, че природният фермер трябва да знае повече, да работи в по-сложна среда, да е по-чувствителен към средата. А такъв вид работа, както знаем, е по-високо платена в днешния свят от онази, която се върши с брутална сила.

Не, нищо от тези неща не е написано в книжката. Просто се изкуших да ги споделя. В книжката има съвсем практически неща като това как се чувстват картофите ако са съседи на спанака :) Има и съвети как да приготвим естествени чайове, с които да предпазваме градината си от вредители, вместо да купуваме отрови от агроаптеката.

Революцията на една сламка

приятелят на плевелите и паяците

Миналата седмица Бистра ми изпрати своя книга на Масанобу Фукуока - японски фермер, който десетилетия наред практикува нещо, което нарича "натурално фермерство". Книжката е не повече от 200 страници и се чете удивително бързо и леко. Можете да откриете текста (безплатно) онлайн - на английски и български, както и още една книга от същия автор ТУК.

Препоръчвам One Straw Revolution, защото се чете лесно от неспециалисти и така може да послужи за приятно въведение в природното земеделие. С това не искам да кажа, обаче, че можете да я използвате като наръчник ... освен ако не живеете в Япония, която има различен климат и други местни биологични видове. Може да ви е полезна ако успеете от конкретните примери да извлечете общите принципи, което ми изглежда лесно.

Аз самата не бих написала книгата по този начин. Ако споделях такъв опит, вероятно щеше да прилича по-скоро на приключенията на Робинзон Крузо и да описва повече конкретни случки, вместо да повтаря многократно някои принципни практики. Подобно на Робинзон Крузо (пълната версия, а не онази детската, с хубавите картинки), в книгата на Фукуока има религиозно-философски пасажи, които издават връзките му със Зен и даоизма. Някои от тези пасажи си струват, когато израстват от собствените му прозрения (за храненето и други житейски ситуации), но други изглеждат книжни поради високото ниво на абстрактност. Когато имам нужда от такива неща, предпочитам да чета будистките и даоистките първоизточници :) Мда, щеше ми се да има повече истории.

Разбира се, написана по начина, по който е написана, книгата си струва и в духовен план - някак ставаш по-смел в индивидуалистичните си пориви, когато прочетеш, че японец решава да не отглежда ориза си във вода и успява, че не се изплашва и отказва от принципите си след като при първото им прилагане е убил цяла портокалова горичка. Но ако търсите Зен, да ви предупредя,че долавям повече Зен в книгите на Пърсиг :)

Смятам да прочета и другата достъпна ми в момента книга на този японски Торо. Не очаквам да е толкова забавна като "Уолдън", но аз така или иначе ще я чета с чисто утилитарна цел ;)

Връзките "Пърсиг" и "Уолдън" са към други мои писания.

Подкрепа за българските биофермери

Току що станах член на Фейсбук групата "Подкрепете усилията на биофермерите за повече български биопродукти!". Не знам как точно оказвам подкрепа с присъединяването си към тази група, но пък може да се появят интересни дискусии, информация, пък и някакви наченки на други видове подкрепа :) В момента групата има 277 членове.

Гроздовете на гнева

Наскоро четох и писах за "Гроздовете на гнева" на Стайнбек - книга описваща трагедията на стотици хиляди семейства от Оклахома и съседните щати, на които се налага да напуснат малките си ферми и да пътуват хиляди километри с надеждата за препитание. Суша, прашни бури, неплодородна земя и безмилостни капиталистически механизми. Едва миналата седмица си дадох сметка, че всички тези неща са верни, но не представят пълната картина. Докато четях книги за добри и лоши земеделски практики, изведнъж ми проблесна, че трагедията на малките фермери през 30те в голяма степен е причинена от самите тях - от невежеството им по отношение на земята, което е причинило сериозни почвени ерозии. Накрая предположението ми се потвърди в една от книгите, които четох - там беше цитирана "Гроздовете на гнева", а ситуацията на героите беше използвана като пример за човешкия принос в драстичните промени на природната среда, по-конкретно - причиняването на ерозия и превръщането на земите в пустини. Този феномен си има и име: Dust Bowl от трийсетте.

Всичко това ме наведе на мисълта, че напоследък свикнахме да обясняваме всички беди на човечеството като демонизираме големите корпорации. По този начин ни е трудно да забележим факта, че повечето от нас - добрите малки богоугодни хора непрекъснато режем от клона, на който седим. Да си представим, че утре се събуждаме и големите лоши корпорации са изчезнали, а върху бедните хора се излеят реки от правителствени помощи от различни страни. Как това, само по себе си, ще помогне за измъкване от бедността и опазване на планетата?

Не ми се вярва да се озовем в обетована земя без да образоваме себе си, без да помогнем на другите да се образоват и без да практикуваме това, което открием, че е полезно.

Историята на Елзеар Буфие

Преведох (доста свободно от английски) историята на Елзеар Буфие. Оригиналът е на френски. За да няма разочаровани по-късно, ще споделя отсега, че историята прилича на истинска и години наред авторът е помагал да се поддържа този мит, но всъщност е художествен разказ. Въпреки това, аз вярвам в тази история, защото смятам, че истината и фактите не са непременно едно и също нещо. Тъй като историята ми е любима, посветих й първата статична страница в този блог. Можете да я видите точно под заглавната картинка. Казва се "Елзеар Буфие". Приятно четене.

Като стана дума за застраховки

Дали ние, хората, сме причината за измененията в климата или не е тема за друг разговор. Важното е, че изменения има, че бурите стават все по-разрушителни. На застрахователните компании им е все по-трудно да изчисляват сигурните нива на застрахователните премии, защото осъзнават, че традиционно използваните за тази цел исторически данни вече не са критерий за бъдещето. Те смятат, че с повишаването на температурите и задействането на механизма на бурите, бъдещите загуби ще са още по-големи и никак не са сигурни, че отрасълът им ще остане платежоспособен при това 10% нарастване на щетите от свързани с атмосферата събития. Ето какво казва Ендрю Длуголецки, висш служител на една от най-големите застрахователни компании във Великобритания: "Ако това нарастване продължи неопределено време, към 2065 щетите от бурите биха надхвърлили размера на брутния световен продукт. Очевидно светът ще банкрутира много преди това."

Какво означава това? Че за да се застраховаме така, че да получим достатъчно при застрахователно събитие, вероятно ще се наложи да плащаме доста по-големи застрахователни премии, но колкото и големи премии да плащаме, ако настъпят твърде много застрахователни събития, застрахователите може да не са в състояние да ги изплатят. А ако искат да вземат заем, за да плащат ... оказва се, че точно заради такива природни катаклизми инвестиционните агенции са започнали да намаляват кредитния рейтинг на застрахователни компании, така че вземането на заем става все по-трудно.

Понякога става така, че когато получим парите от застраховката, светът е различен от времето, в което сме започнали да се застраховаме, и за да купим онова което сме изгубили, вече са нужни повече пари или пък изгубеното нещо няма как да се купи с пари, защото е твърде дефицитно и не можем да се докопаме до него, или поне не още сега. Понякога забравяме, че това което застраховаме, не е точен еквивалент на парите които ще получим при загубата му, така че застраховката не означава, че плащайки гарантираме, че застрахователното събитие няма да настъпи. Застраховката "Живот", например, не ни купува безсмъртие.

От всичко това следва, че когато един фермер получи застраховка, той може да не е в състояние да възобнови скоро (или изобщо) обичайната си дейност. Ако овощната му градина е пометена от ураган, то за възстановяването й ще са нужни години. Той може да подхване друга дейност, но тези, които са разчитали да си купуват ябълки от него, вече няма да могат да си купуват тези ябълки и ще трябва да ги купуват от друг, а ако доста ябълкови градини наоколо са засегнати, ябълките ще трябва да се доставят отдалече, което пък заради транспортните разходи ще ги направи по-скъпи, а може и да не са така здравословни, понеже може да ги третират с препарати, за да не се развалят по пътя ... така че застраховката, която е плащал фермерът не ни застрахова от загубата на любимите ябълки.

Бизнес като всеки друг

Когато някой каже, че селското стопанство е бизнес като всеки и друг и не бива да се третира по специален начин, смятам че не е прав, защото селското стопанство осигурява едно от най-насъщните неща, без които не можем да оцелеем. В същото време никога не се сещам за кой знае колко добри аргументи, а самата аз също се ядосвам на нашенските субсидии на тютюна, както и на стачките на гръцките фермери, които смятат, че държавата все нещо им дължи и за да си го вземат, могат да превърнат в заложници и невинните преминаващи през българо-гръцката граница.

Дразня се, когато попадналите в каквото и да е затруднено положение българи смятат, че държавата е длъжна да ги измъкне и ако не го направи заслужава поне ругатня. Казвам си, че ако някои от тях не бяха проявили глупост, алчност или немарливост, може би нямаше да попаднат в това положение. В много от случаите са можели да компенсират загубите си ако се бяха застраховали.

И така - селското стопанство хем е бизнес като всеки друг, хем не е. Застраховките и субсидиите могат да спасят кожата на фермера, но може и да не я спасят. А освен фермера, от селското стопанство зависят и много други хора, същества и неща.

Можем да оставим селското стопанство изцяло на пазарните сили. В такъв случай фермерите ще се интересуват единствено от печалбата и ще изберат да отглеждат тези култури, които биха им донесли най-голяма парична печалба и ще ги отглеждат по такъв начин, който би им донесъл най-голяма парична печалба. Вместо храна, могат да изберат да отглеждат царевица за биогорива или пък да отглеждат храни по откровено нездравословен за природата и консуматорите начин. Не можем да очакваме повече от пазара.

Фермерите може да застраховат по най-изгодния начин продукцията си и да не се притесняват ни най-малко от природни бедствия. Когато реколтата се провали, те ще си приберат парите и всичко ще бъде наред. Дали? Това, че фермерите сега имат пари в джобовете си, не променя факта, че е произведена по-малко храна. Ако това се случи с много фермери, много хора ще се опитват да се докопат до ограничено количество храна. Цените ще се вдигнат и някои няма да могат да си я позволят. Но дори и ако всички ние притежаваме несметни парични богатства, а храната е малко, кой ще ни спаси от глад? Не можем да ядем пари. По същият начин работят и държавните субсидии от всякакъв вид. Субсидиите не са нещо, което можем да изядем.

Така сме свикнали да мислим в пари, че понякога забравяме, че има неща, които не могат да се купят и с много пари - несъществуващите неща, които не сме произвели, които сме унищожили или на които не сме дали възможност да се появят. Забравяме и това, че някои неща изчезват необратимо като птицата додо.

Свещена простота 1

В Outliers за пръв път прочетох за отглеждането на ориза в Япония - доста сложен процес, който продължава почти целогодишно. Тези дни отново чета за това - с повече подробности , и разбирам, че процесът е дори по-сложен, отколкото е описан в Outliers, интегриращ много повече дейности и организми в една жива цялост.

Конвенционалното селско стопанство е пълната противоположност на това - то разлага на отделни процеси, отделя ги един от друг и избира да се фокусира върху една основна дейност, като аутсорсва всички останали. Така можеш да бъдеш конвенционален фермер просто няколко месеца в годината.

Макар че съм фен на аутсорсинга и го практикувам по отношение на досадни дейности като фотокопиране, този сложен органичен начин на работа, който изисква преценката на толкова много фактори ми изглежда доста привлекателен. В момента осъзнавам, че всъщност работата ми винаги е приличала повече на отглеждането на ориза, отколкото на конвенционалното земеделие. В нея има процеси, които са толкова силно интегрирани (колкото и да е незабележимо отстрани, дори понякога и за тези, които ползват услугите ми), че ако искам да върша добре това, за което ми плащат, трябва да върша добре неща, които никой не изисква от мен.

Не бих заменила сложната работа за това, което правеше Чаплин в "Модерни времена". Въпреки, че непрекъснато уж се стремя да опростявам живота си, всъщност май го усложнявам - най-малкото с това, че се опитвам да разбирам всичко и да го навързвам в цялост. Но май това е най-естественото за живите организми ... усложнявам, следователно съществувам :D

Внезапен порив?

Тези дни, покрай дебатите около закона за ГМО, започнах да чета предимно за храни и фермери, но страстта ми към фермерството не е от вчера. От поне 2 месеца имам фермичка във Фармвил (игричката във Фейсбук), а от още по-рано мечтая да имам истинска :) Тези дни се сетих, че имам и истинска земя, така че някой ден ...

Искам да науча някои основни неща и затова се поразрових и за сайтове. Реших в този блог да споделям това, което съм научила за фермерството и не само.