Дневници

Тази година закъсняхме с всичко. Някои неща не поникнаха. Други поникнаха, но пък пропуснахме да научим нещо полезно от това. Защото не си записваме.

Ако си водехме фермерски дневници, шяхме да научим за колко дни поникват растенията при определену условия. А дали читателите  щяха да изпадат във възторг както при публикуване на поредната страничка от дневниците на Джордж Оруел - "Кокошката днес снесе две яйца", или още по-категорично: "Две яйца"?

Мисля, че е добра идея да си съставяме таблички, в които да попълваме всякакви параметри, за да можем след това компетентно да пишем "Ранункулусът пониква за еди-колко си дни".

Детелини, детелини

Миналото лято предизвиках възмущение, след като засадих част от градината с бяла детелина – нямаше как да не се случи с човек, който е прекарал доста време да се бори с плевелите и който възприема детелината като трева, която отнема водата и храната на полезните растения. Несправедливо обвинената детелина, обаче, всъщност един от най-положителните герои.

Тъй като е от семейство бобови, тя има свойството да доставя азот на почвата и по този начин да повишава хранителността й за другите растения.

Със солидната си листна маса, тя отнема светлината и „задушава” плевелите. Помага и за контролирането на някои вредители. Но пък в същото време създава условия за развитието на полезните червеи. С цветовете си привлича пчели и други полезни насекоми, които пък преборват някои вредни насекоми.

Корените й задържат и слепват почвата, а листната маса пази земята от слънце и вятър. Така детелината не позволява ерозия на почвата. Сянката й помага да се задържа влагата в почвата. Всъщност някои видове детелина / люцерна имат доста дълги корени, с които „теглят” вода и минерали към повърхността.

Подстриганата детелина може да се използва за храна на някои домашни животинки, например зайци и кокошки, а също и за допълнително наторяване или мулчиране на почвата.

Ето защо детелината и нейните роднини могат да се използват за подобряване на почвата преди засаждане на зеленчуци, например. Някои по-смели фермери я оставят да си живее между посевите – не просто защото не се страхуват от нея, а защото са убедени, че е полезна J Един от тях е легендарният Фукуока.