Friday, February 26, 2010

Революцията на една сламка


приятелят на плевелите и паяците

Миналата седмица Бистра ми изпрати своя книга на Масанобу Фукуока - японски фермер, който десетилетия наред практикува нещо, което нарича "натурално фермерство". Книжката е не повече от 200 страници и се чете удивително бързо и леко. Можете да откриете текста (безплатно) онлайн - на английски и български, както и още една книга от същия автор ТУК.

Препоръчвам One Straw Revolution, защото се чете лесно от неспециалисти и така може да послужи за приятно въведение в природното земеделие. С това не искам да кажа, обаче, че можете да я използвате като наръчник ... освен ако не живеете в Япония, която има различен климат и други местни биологични видове. Може да ви е полезна ако успеете от конкретните примери да извлечете общите принципи, което ми изглежда лесно.

Аз самата не бих написала книгата по този начин. Ако споделях такъв опит, вероятно щеше да прилича по-скоро на приключенията на Робинзон Крузо и да описва повече конкретни случки, вместо да повтаря многократно някои принципни практики. Подобно на Робинзон Крузо (пълната версия, а не онази детската, с хубавите картинки), в книгата на Фукуока има религиозно-философски пасажи, които издават връзките му със Зен и даоизма. Някои от тези пасажи си струват, когато израстват от собствените му прозрения (за храненето и други житейски ситуации), но други изглеждат книжни поради високото ниво на абстрактност. Когато имам нужда от такива неща, предпочитам да чета будистките и даоистките първоизточници :) Мда, щеше ми се да има повече истории.

Разбира се, написана по начина, по който е написана, книгата си струва и в духовен план - някак ставаш по-смел в индивидуалистичните си пориви, когато прочетеш, че японец решава да не отглежда ориза си във вода и успява, че не се изплашва и отказва от принципите си след като при първото им прилагане е убил цяла портокалова горичка. Но ако търсите Зен, да ви предупредя,че долавям повече Зен в книгите на Пърсиг :)

Смятам да прочета и другата достъпна ми в момента книга на този японски Торо. Не очаквам да е толкова забавна като "Уолдън", но аз така или иначе ще я чета с чисто утилитарна цел ;)

Връзките "Пърсиг" и "Уолдън" са към други мои писания.

Tuesday, February 16, 2010

Подкрепа за българските биофермери

Току що станах член на Фейсбук групата "Подкрепете усилията на биофермерите за повече български биопродукти!". Не знам как точно оказвам подкрепа с присъединяването си към тази група, но пък може да се появят интересни дискусии, информация, пък и някакви наченки на други видове подкрепа :) В момента групата има 277 членове.


Гроздовете на гнева

Наскоро четох и писах за "Гроздовете на гнева" на Стайнбек - книга описваща трагедията на стотици хиляди семейства от Оклахома и съседните щати, на които се налага да напуснат малките си ферми и да пътуват хиляди километри с надеждата за препитание. Суша, прашни бури, неплодородна земя и безмилостни капиталистически механизми. Едва миналата седмица си дадох сметка, че всички тези неща са верни, но не представят пълната картина. Докато четях книги за добри и лоши земеделски практики, изведнъж ми проблесна, че трагедията на малките фермери през 30те в голяма степен е причинена от самите тях - от невежеството им по отношение на земята, което е причинило сериозни почвени ерозии. Накрая предположението ми се потвърди в една от книгите, които четох - там беше цитирана "Гроздовете на гнева", а ситуацията на героите беше използвана като пример за човешкия принос в драстичните промени на природната среда, по-конкретно - причиняването на ерозия и превръщането на земите в пустини. Този феномен си има и име: Dust Bowl от трийсетте.

Всичко това ме наведе на мисълта, че напоследък свикнахме да обясняваме всички беди на човечеството като демонизираме големите корпорации. По този начин ни е трудно да забележим факта, че повечето от нас - добрите малки богоугодни хора непрекъснато режем от клона, на който седим. Да си представим, че утре се събуждаме и големите лоши корпорации са изчезнали, а върху бедните хора се излеят реки от правителствени помощи от различни страни. Как това, само по себе си, ще помогне за измъкване от бедността и опазване на планетата?

Не ми се вярва да се озовем в обетована земя без да образоваме себе си, без да помогнем на другите да се образоват и без да практикуваме това, което открием, че е полезно.

Friday, February 12, 2010

Историята на Елзеар Буфие


Преведох (доста свободно от английски) историята на Елзеар Буфие. Оригиналът е на френски. За да няма разочаровани по-късно, ще споделя отсега, че историята прилича на истинска и години наред авторът е помагал да се поддържа този мит, но всъщност е художествен разказ. Въпреки това, аз вярвам в тази история, защото смятам, че истината и фактите не са непременно едно и също нещо. Тъй като историята ми е любима, посветих й първата статична страница в този блог. Можете да я видите точно под заглавната картинка. Казва се "Елзеар Буфие". Приятно четене.

Wednesday, February 10, 2010

Като стана дума за застраховки

Дали ние, хората, сме причината за измененията в климата или не е тема за друг разговор. Важното е, че изменения има, че бурите стават все по-разрушителни. На застрахователните компании им е все по-трудно да изчисляват сигурните нива на застрахователните премии, защото осъзнават, че традиционно използваните за тази цел исторически данни вече не са критерий за бъдещето. Те смятат, че с повишаването на температурите и задействането на механизма на бурите, бъдещите загуби ще са още по-големи и никак не са сигурни, че отрасълът им ще остане платежоспособен при това 10% нарастване на щетите от свързани с атмосферата събития. Ето какво казва Ендрю Длуголецки, висш служител на една от най-големите застрахователни компании във Великобритания: "Ако това нарастване продължи неопределено време, към 2065 щетите от бурите биха надхвърлили размера на брутния световен продукт. Очевидно светът ще банкрутира много преди това."

Какво означава това? Че за да се застраховаме така, че да получим достатъчно при застрахователно събитие, вероятно ще се наложи да плащаме доста по-големи застрахователни премии, но колкото и големи премии да плащаме, ако настъпят твърде много застрахователни събития, застрахователите може да не са в състояние да ги изплатят. А ако искат да вземат заем, за да плащат ... оказва се, че точно заради такива природни катаклизми инвестиционните агенции са започнали да намаляват кредитния рейтинг на застрахователни компании, така че вземането на заем става все по-трудно.

Понякога става така, че когато получим парите от застраховката, светът е различен от времето, в което сме започнали да се застраховаме, и за да купим онова което сме изгубили, вече са нужни повече пари или пък изгубеното нещо няма как да се купи с пари, защото е твърде дефицитно и не можем да се докопаме до него, или поне не още сега. Понякога забравяме, че това което застраховаме, не е точен еквивалент на парите които ще получим при загубата му, така че застраховката не означава, че плащайки гарантираме, че застрахователното събитие няма да настъпи. Застраховката "Живот", например, не ни купува безсмъртие.

От всичко това следва, че когато един фермер получи застраховка, той може да не е в състояние да възобнови скоро (или изобщо) обичайната си дейност. Ако овощната му градина е пометена от ураган, то за възстановяването й ще са нужни години. Той може да подхване друга дейност, но тези, които са разчитали да си купуват ябълки от него, вече няма да могат да си купуват тези ябълки и ще трябва да ги купуват от друг, а ако доста ябълкови градини наоколо са засегнати, ябълките ще трябва да се доставят отдалече, което пък заради транспортните разходи ще ги направи по-скъпи, а може и да не са така здравословни, понеже може да ги третират с препарати, за да не се развалят по пътя ... така че застраховката, която е плащал фермерът не ни застрахова от загубата на любимите ябълки.

Tuesday, February 9, 2010

Бизнес като всеки друг


Когато някой каже, че селското стопанство е бизнес като всеки и друг и не бива да се третира по специален начин, смятам че не е прав, защото селското стопанство осигурява едно от най-насъщните неща, без които не можем да оцелеем. В същото време никога не се сещам за кой знае колко добри аргументи, а самата аз също се ядосвам на нашенските субсидии на тютюна, както и на стачките на гръцките фермери, които смятат, че държавата все нещо им дължи и за да си го вземат, могат да превърнат в заложници и невинните преминаващи през българо-гръцката граница.

Дразня се, когато попадналите в каквото и да е затруднено положение българи смятат, че държавата е длъжна да ги измъкне и ако не го направи заслужава поне ругатня. Казвам си, че ако някои от тях не бяха проявили глупост, алчност или немарливост, може би нямаше да попаднат в това положение. В много от случаите са можели да компенсират загубите си ако се бяха застраховали.

И така - селското стопанство хем е бизнес като всеки друг, хем не е. Застраховките и субсидиите могат да спасят кожата на фермера, но може и да не я спасят. А освен фермера, от селското стопанство зависят и много други хора, същества и неща.

Можем да оставим селското стопанство изцяло на пазарните сили. В такъв случай фермерите ще се интересуват единствено от печалбата и ще изберат да отглеждат тези култури, които биха им донесли най-голяма парична печалба и ще ги отглеждат по такъв начин, който би им донесъл най-голяма парична печалба. Вместо храна, могат да изберат да отглеждат царевица за биогорива или пък да отглеждат храни по откровено нездравословен за природата и консуматорите начин. Не можем да очакваме повече от пазара.

Фермерите може да застраховат по най-изгодния начин продукцията си и да не се притесняват ни най-малко от природни бедствия. Когато реколтата се провали, те ще си приберат парите и всичко ще бъде наред. Дали? Това, че фермерите сега имат пари в джобовете си, не променя факта, че е произведена по-малко храна. Ако това се случи с много фермери, много хора ще се опитват да се докопат до ограничено количество храна. Цените ще се вдигнат и някои няма да могат да си я позволят. Но дори и ако всички ние притежаваме несметни парични богатства, а храната е малко, кой ще ни спаси от глад? Не можем да ядем пари. По същият начин работят и държавните субсидии от всякакъв вид. Субсидиите не са нещо, което можем да изядем.

Така сме свикнали да мислим в пари, че понякога забравяме, че има неща, които не могат да се купят и с много пари - несъществуващите неща, които не сме произвели, които сме унищожили или на които не сме дали възможност да се появят. Забравяме и това, че някои неща изчезват необратимо като птицата додо.

Sunday, February 7, 2010

Свещена простота 1


В Outliers за пръв път прочетох за отглеждането на ориза в Япония - доста сложен процес, който продължава почти целогодишно. Тези дни отново чета за това - с повече подробности , и разбирам, че процесът е дори по-сложен, отколкото е описан в Outliers, интегриращ много повече дейности и организми в една жива цялост.

Конвенционалното селско стопанство е пълната противоположност на това - то разлага на отделни процеси, отделя ги един от друг и избира да се фокусира върху една основна дейност, като аутсорсва всички останали. Така можеш да бъдеш конвенционален фермер просто няколко месеца в годината.

Макар че съм фен на аутсорсинга и го практикувам по отношение на досадни дейности като фотокопиране, този сложен органичен начин на работа, който изисква преценката на толкова много фактори ми изглежда доста привлекателен. В момента осъзнавам, че всъщност работата ми винаги е приличала повече на отглеждането на ориза, отколкото на конвенционалното земеделие. В нея има процеси, които са толкова силно интегрирани (колкото и да е незабележимо отстрани, дори понякога и за тези, които ползват услугите ми), че ако искам да върша добре това, за което ми плащат, трябва да върша добре неща, които никой не изисква от мен.

Не бих заменила сложната работа за това, което правеше Чаплин в "Модерни времена". Въпреки, че непрекъснато уж се стремя да опростявам живота си, всъщност май го усложнявам - най-малкото с това, че се опитвам да разбирам всичко и да го навързвам в цялост. Но май това е най-естественото за живите организми ... усложнявам, следователно съществувам :D

Friday, February 5, 2010

Внезапен порив?

Тези дни, покрай дебатите около закона за ГМО, започнах да чета предимно за храни и фермери, но страстта ми към фермерството не е от вчера. От поне 2 месеца имам фермичка във Фармвил (игричката във Фейсбук), а от още по-рано мечтая да имам истинска :) Тези дни се сетих, че имам и истинска земя, така че някой ден ...

Искам да науча някои основни неща и затова се поразрових и за сайтове. Реших в този блог да споделям това, което съм научила за фермерството и не само.