Градина без отрови

Само за 3.80 си купих много полезна книжка - от павилионче за вестници, тъй като се продава с вестниците "Хоби фермер" и "Български фермер". Можете да си поръчате тази или други книги, които се продават с тези вестници чрез талоните във вестниците или в ИК "Дионис" на тел 9430108.

Книжката е мъничка - само 80 страници, но си струва - не само заради символичната цена.

Опирайки се на алелопатията ( allelopathy - науката, която изследва взаимното влияние на растенията - и положително, и отрицателно), книжката дава съвети как да подредим градината така, че растенията да си помагат, вместо да си пречат.

Алелопатията е сравнително млада наука (терминът е използван за първи път през 1937), която би могла да помогне много за развиването на устойчиво земеделие, което да не се нуждае от отровите, с които повечето фермери си служат днес. Отровите са необходими, но не на всеки фермер, а само на този, който вече е разрушил естествената сложна среда, за да създаде изкуствена проста среда, която се надява да контролира лесно. Всъщност такива са повечето фермери, които практикуват конвенционално земеделие.

На практика, всеки може да стане фермер, "изчиствайки" живата среда с отрови, оран и плевене, следвайки прости инструкции - така, както повечето хора създават ливадка с райграс в дворовете си. Тъкмо защото е просто и лесно, повечето фермери днес предпочитат този начин. Създадената по този начин ферма е роднина на промишлеността, а не на природата. Дори пръстта в много от конвенционалните ферми не служи за източник на хранителни вещества за растенията, а за физическа опора на стъблата им и спокойно би могла да бъде заменена с нещо друго - цветни камъчета или прозрачни полимери, в каквито някои хора предпочитат да садят декоративни цветя.

Защо се прави така? Защото хората вярват повече на индустрията, отколкото на природата. Когато извършват безброй скъпи и вредни селскостопански операции, много хора не си дават сметка, че всички тези операции не се извършват в дивата гора или поле, което пък не пречи на тези места да се развива буйна растителност. Дори някои "зелени" не си дават сметка за това. Наскоро в един "индиански" форум прочетох коментари по разказа за Елзеар Буфие, който публикувах наскоро - било невъзможно една гора да се самозасади, как тъпите селяни от разказа можели да си го помислят - да не би техните домати и зелки да се самозасаждали. Следвайки този ред на мисли, бихме предположили, че на земята не е имало растителност преди човекът да реши да я засади :D

Защо хората са започнали да мислят така? Защото живеят в по-голяма близост със създадени от човека неща, отколкото със създадени от природата неща. Ето така, ръкотворните неща започват да изглеждат много по-естествени от природните - защото ги познаваме и са ни близки.

С всичко това не казвам, че земеделските култури биха могли да оцелеят без наша помощ - повечето не биха могли и се нуждаят от скъпи и интензивни грижи. Това е така, защото сме създали сортове, които изискват всички тези грижи и ги отглеждаме в бедна сама по себе си среда, която сме получили по изкуствен път, за да обогатяваме с изкуствени торове.

Ето как се стига дотам селскостопанският труд да е толкова тежък и да изисква толкова много инвестиции, а накрая плодовете му да се продават евтино. Кои са добре печелещите конвенционални фермери? Тези, които инвестират в много земя, много техника и много химия, за да получат повече продукция, тъй като изкупните цени непрекъснато падат. В същото време, природният фермер може да се грижи не толкова интензивно за по-малко земя; не му се налага да инвестира в химия и техника - по този начин разходите му са ниски. В същото време хората плащат повече за продукцията му. Кой, тогава, печели повече от всяко продадено зрънце или ябълка?

Къде е уловката? В това, че природният фермер трябва да знае повече, да работи в по-сложна среда, да е по-чувствителен към средата. А такъв вид работа, както знаем, е по-високо платена в днешния свят от онази, която се върши с брутална сила.

Не, нищо от тези неща не е написано в книжката. Просто се изкуших да ги споделя. В книжката има съвсем практически неща като това как се чувстват картофите ако са съседи на спанака :) Има и съвети как да приготвим естествени чайове, с които да предпазваме градината си от вредители, вместо да купуваме отрови от агроаптеката.

Като стана дума за застраховки

Дали ние, хората, сме причината за измененията в климата или не е тема за друг разговор. Важното е, че изменения има, че бурите стават все по-разрушителни. На застрахователните компании им е все по-трудно да изчисляват сигурните нива на застрахователните премии, защото осъзнават, че традиционно използваните за тази цел исторически данни вече не са критерий за бъдещето. Те смятат, че с повишаването на температурите и задействането на механизма на бурите, бъдещите загуби ще са още по-големи и никак не са сигурни, че отрасълът им ще остане платежоспособен при това 10% нарастване на щетите от свързани с атмосферата събития. Ето какво казва Ендрю Длуголецки, висш служител на една от най-големите застрахователни компании във Великобритания: "Ако това нарастване продължи неопределено време, към 2065 щетите от бурите биха надхвърлили размера на брутния световен продукт. Очевидно светът ще банкрутира много преди това."

Какво означава това? Че за да се застраховаме така, че да получим достатъчно при застрахователно събитие, вероятно ще се наложи да плащаме доста по-големи застрахователни премии, но колкото и големи премии да плащаме, ако настъпят твърде много застрахователни събития, застрахователите може да не са в състояние да ги изплатят. А ако искат да вземат заем, за да плащат ... оказва се, че точно заради такива природни катаклизми инвестиционните агенции са започнали да намаляват кредитния рейтинг на застрахователни компании, така че вземането на заем става все по-трудно.

Понякога става така, че когато получим парите от застраховката, светът е различен от времето, в което сме започнали да се застраховаме, и за да купим онова което сме изгубили, вече са нужни повече пари или пък изгубеното нещо няма как да се купи с пари, защото е твърде дефицитно и не можем да се докопаме до него, или поне не още сега. Понякога забравяме, че това което застраховаме, не е точен еквивалент на парите които ще получим при загубата му, така че застраховката не означава, че плащайки гарантираме, че застрахователното събитие няма да настъпи. Застраховката "Живот", например, не ни купува безсмъртие.

От всичко това следва, че когато един фермер получи застраховка, той може да не е в състояние да възобнови скоро (или изобщо) обичайната си дейност. Ако овощната му градина е пометена от ураган, то за възстановяването й ще са нужни години. Той може да подхване друга дейност, но тези, които са разчитали да си купуват ябълки от него, вече няма да могат да си купуват тези ябълки и ще трябва да ги купуват от друг, а ако доста ябълкови градини наоколо са засегнати, ябълките ще трябва да се доставят отдалече, което пък заради транспортните разходи ще ги направи по-скъпи, а може и да не са така здравословни, понеже може да ги третират с препарати, за да не се развалят по пътя ... така че застраховката, която е плащал фермерът не ни застрахова от загубата на любимите ябълки.

Бизнес като всеки друг

Когато някой каже, че селското стопанство е бизнес като всеки и друг и не бива да се третира по специален начин, смятам че не е прав, защото селското стопанство осигурява едно от най-насъщните неща, без които не можем да оцелеем. В същото време никога не се сещам за кой знае колко добри аргументи, а самата аз също се ядосвам на нашенските субсидии на тютюна, както и на стачките на гръцките фермери, които смятат, че държавата все нещо им дължи и за да си го вземат, могат да превърнат в заложници и невинните преминаващи през българо-гръцката граница.

Дразня се, когато попадналите в каквото и да е затруднено положение българи смятат, че държавата е длъжна да ги измъкне и ако не го направи заслужава поне ругатня. Казвам си, че ако някои от тях не бяха проявили глупост, алчност или немарливост, може би нямаше да попаднат в това положение. В много от случаите са можели да компенсират загубите си ако се бяха застраховали.

И така - селското стопанство хем е бизнес като всеки друг, хем не е. Застраховките и субсидиите могат да спасят кожата на фермера, но може и да не я спасят. А освен фермера, от селското стопанство зависят и много други хора, същества и неща.

Можем да оставим селското стопанство изцяло на пазарните сили. В такъв случай фермерите ще се интересуват единствено от печалбата и ще изберат да отглеждат тези култури, които биха им донесли най-голяма парична печалба и ще ги отглеждат по такъв начин, който би им донесъл най-голяма парична печалба. Вместо храна, могат да изберат да отглеждат царевица за биогорива или пък да отглеждат храни по откровено нездравословен за природата и консуматорите начин. Не можем да очакваме повече от пазара.

Фермерите може да застраховат по най-изгодния начин продукцията си и да не се притесняват ни най-малко от природни бедствия. Когато реколтата се провали, те ще си приберат парите и всичко ще бъде наред. Дали? Това, че фермерите сега имат пари в джобовете си, не променя факта, че е произведена по-малко храна. Ако това се случи с много фермери, много хора ще се опитват да се докопат до ограничено количество храна. Цените ще се вдигнат и някои няма да могат да си я позволят. Но дори и ако всички ние притежаваме несметни парични богатства, а храната е малко, кой ще ни спаси от глад? Не можем да ядем пари. По същият начин работят и държавните субсидии от всякакъв вид. Субсидиите не са нещо, което можем да изядем.

Така сме свикнали да мислим в пари, че понякога забравяме, че има неща, които не могат да се купят и с много пари - несъществуващите неща, които не сме произвели, които сме унищожили или на които не сме дали възможност да се появят. Забравяме и това, че някои неща изчезват необратимо като птицата додо.