Tuesday, July 16, 2013

Песто от босилек - как да накълцаме листата и други неща

Доста е трудоемко да събереш голяма реколта босилек и да трябва сам да я накълцаш с нож вкъщи. Кой знае защо обикновеният кухненски електрически чопър или пасатор не може да се справи. Възможно е професионалните машини да се справят, но моите не могат. Листата имат някаква особена жилавост, която не можеш да забележиш докато режеш с нож. 

Реших, че ако замразя и после размразя, жестокостта им ще се е сломила, но не.

Накрая стана ясно, че ако се разбиват в чопъра замразени, за секунди стават на фин прах :)

Така че можете да замразите реколтата в торбички и да кълцате по малко, когато ви дотрябва. Можете да си накълцате един буркан, да разбъркате със зехтин или олио и пак да върнете във фризера.

Аз добавям и смелени орехи. Всъщност ако имате добре смелени орехи, те стават на мазна каша и можете да минете почти без друга мазнина.

Когато решите да консумирате, можете да си добавите лимонов сок или чесън, сол, каквото ви харесва. 

Добре върви с паста, но и като мазило за филии - вместо лютеница :) Със сирене е супер за мен.


Saturday, June 30, 2012

Едуардианската ферма

Случайно попаднах на тази документална поредица по някаква телевизия и си записах заглавието. Току що гледах първия епизод. По принцип знам, че животът някога е бил доста труден, но бях изненадана - от уменията, които е било нужно да притежаваш някога за да оцеляваш, както и от поредната величина на собственото си невежество.

В първия епизод тримата герои се настаняват във фермата през септември. Мъжете успяват да се снабдят с гранитна копанка за хранене на овце, да направят купа сено и да я подготвят за дъждовете и мишките, да произведат десет тона негасена вар, с която да наръсят нивата. Допитват се до тогавашната библия на фермера. Жената превръща къщата в място за живеене и готви по старовремски рецепти.

Благодарна съм, че животът ми е (слабо казано) удобен в сравнение с този на едуардианците, но бих искала да имам знанията и уменията да живея по техния начин.

Monday, June 27, 2011

Дневници

Тази година закъсняхме с всичко. Някои неща не поникнаха. Други поникнаха, но пък пропуснахме да научим нещо полезно от това. Защото не си записваме.

Ако си водехме фермерски дневници, шяхме да научим за колко дни поникват растенията при определену условия. А дали читателите  щяха да изпадат във възторг както при публикуване на поредната страничка от дневниците на Джордж Оруел - "Кокошката днес снесе две яйца", или още по-категорично: "Две яйца"?

Мисля, че е добра идея да си съставяме таблички, в които да попълваме всякакви параметри, за да можем след това компетентно да пишем "Ранункулусът пониква за еди-колко си дни".

Friday, February 18, 2011

Детелини, детелини

Миналото лято предизвиках възмущение, след като засадих част от градината с бяла детелина – нямаше как да не се случи с човек, който е прекарал доста време да се бори с плевелите и който възприема детелината като трева, която отнема водата и храната на полезните растения. Несправедливо обвинената детелина, обаче, всъщност един от най-положителните герои.

Тъй като е от семейство бобови, тя има свойството да доставя азот на почвата и по този начин да повишава хранителността й за другите растения.

Със солидната си листна маса, тя отнема светлината и „задушава” плевелите. Помага и за контролирането на някои вредители. Но пък в същото време създава условия за развитието на полезните червеи. С цветовете си привлича пчели и други полезни насекоми, които пък преборват някои вредни насекоми.

Корените й задържат и слепват почвата, а листната маса пази земята от слънце и вятър. Така детелината не позволява ерозия на почвата. Сянката й помага да се задържа влагата в почвата. Всъщност някои видове детелина / люцерна имат доста дълги корени, с които „теглят” вода и минерали към повърхността.

Подстриганата детелина може да се използва за храна на някои домашни животинки, например зайци и кокошки, а също и за допълнително наторяване или мулчиране на почвата.

Ето защо детелината и нейните роднини могат да се използват за подобряване на почвата преди засаждане на зеленчуци, например. Някои по-смели фермери я оставят да си живее между посевите – не просто защото не се страхуват от нея, а защото са убедени, че е полезна J Един от тях е легендарният Фукуока.

Saturday, May 22, 2010

Не е късно за босилека

Ако успеете да си купите семена, можете да го засеете сега, пък дори и в началото на юни. Можете да отглеждате в саксии на терасата или пък направо в градината. За саксиите имайте предвид, че в една малка саксия не е желателно да отглеждате повече от 3 растения, за да не се засенчват.

Засадете на слънчево място, поливайте редовно (поддържайте влажна почвата) и няма да има проблем. Ще отгледате достатъчно, за да си направите песто :) Ако не успеете да употребите всички купени семена, не се притеснявайте. Траят с години повече от посочения срок на годност :)

Можете да направите разсад и после да разредите. Важно е да не поставяте семената надълбоко. Ако правите разсада вкъщи, а не направо в градината, където все пак има опасност да бъдат изядени от животинки, можете да не заравяте семената, за да покълнат по-бързо от топлината, но внимавайте да не ги оставите сухи!

Тази година реших направо да засея, за да си спестя разсаждането (понеже ме мързи) но може би ще се наложи да поразместя някои растения, тъй като имам оголени участъци, а също и твърде сгъстени. Друг път ще внимавам повече :)

За какво може да се използва босилекът? За сос Песто, който иначе е доста скъп и не винаги съдържа точно нещата, които бихте искали да съдържа :)

Ето как го правя аз. Всъщност произвеждам нещо като заготовка, която замразявам.

От време на време отрязвам солидна част от стъблото (оставям по някое и друго листо в основата) - с това растението не се унищожава и скоро след това разклонява стъблото и пуска нови листа; после можете да отрежете новите стъбла почти до основата и т.н. Ако топнете едно отрязано стъбло в чаша с вода, много бързо пуска коренчета - може да пробвате ако е време да подрежете босилека, а нямате време да обработвате веднага или пък искате да запазите пресни листа.

Защо се подрязва от върха, а не се късат само листа? За да не пусне прекалено бързо цвят. Ако го оставите да пусне цвят, скоро ще прецъфти и умре, а така можете да поддържате растението живо месеци наред.

Миналата година, обаче, се запознах с друга теория, която казва, че няма смисъл да правим горното, тъй като дори и да отрежем стъблото, растението макар и да не цъфти, старее и вкусът му става някак по-горчив. Не съм сигурна дали е така - не съм усетила разликата, но това може да се дължи на недостатъчно чувствителното ми небце. Поддръжниците на тази теория съветват да оберете растенията щом започнат да цъфтят и да засадите нови. Вероятно има достатъчно време да пораснат, дори и у нас, тъй като сезонът може да продължи със сигурност до края на септември.

В Интернет можете да намерите доста рецепти за това как да приготвите Песто. Ето как го приготвям аз:

Накълцвам на ситно измитите листа, натъпквам ги в бурканчете и заливам със зехтин или олио, а после замразявам. Съветвам да натъпквате и заливате честичко, а не да чакате да се събере количество за цяло бурканче, тъй като листата се окисляват и почерняват. Получавате чудесна заготовка за Песто, която можете да оформяте когато ви потрябва според предпочитанията си - да добавяте счукани орехи, чесън, лимон, пармезан. По-добре не рискувайте с предварителното добавяне, тъй като някои добавки ще променят прекрасния зелен цвят на босилека.

Разбира се, можете да си замразите цели листа в найлоново пликче или да ги изсушите, ако не са ви потребни за Песто, а за подправка на ястия. Сухият босилек, обаче, има доста различен аромат, с което не искам да кажа, че е по-лош :)

Monday, May 10, 2010

Най-после

Преди седмица хвърлих семенца в градината - без да правя разсад, без да подреждам в лехи - така, както мисля, че биха се разпръснали сами. После, обаче, поливах сутрин и вечер, защото много ме беше страх, че няма да поникнат. Всеки ден си повтарях, че в дивата природа никой не ги полива два пъти на денонощие, че дъжд не пада с дни, а понякога и седмици, но все пак става така, че някои семенца покълват и порастват успешно, за да родят и разпръснат нови семенца.

Да, да, така е, отговарях си, но не покълват всички. Вероятно покълват много по-малко отколкото ако човек ги полива, а аз искам повечето да успеят.

И така се роди компромисът - направих част от нещата така, както биха се случили в природата, а другата част така, както бих искала да се случат в градината. Сега съм наясно, че докато аз решавам какво, къде и колко да бъде посято, градината няма да бъде дива природа, но колкото повече се престрашавам да се доверя на природата, толкова по-естествена ще бъде градината.

И все пак, всеки ден в ума ми се води борба, защото искам още тази година да успея да постигна мъничките си цели. Щях да бъда много по-смела и да експериментирам повече ако имах повече земя, но ... има време за всичко.

И все пак, по-голямата част от градината тази година е посветена на експериментални изследвания с детелина, докато не повече от 5 кв. метра са за босилека, който ще се превърне в бурканчета с песто.

Защо точно детелина? Ще разкажа друг път.

Tuesday, April 13, 2010

Въведение в пермакултурата

Не мога да повярвам, че в местната книжарница "Пингвините" попаднах на "Въведение в пермакултурата" на Бил Молисън, книга # 22 на ИК "Новата цивилизация" ЕООД. Запомнете тази издателска къща и си припомнете вестник "Родово имение" - бях го споменавала наскоро във връзка с книгите на Фукуока. От сайта на вестника можете да свалите безплатно книгата, за която пиша в момента, както и много други неща.

Книгата е над 400 страници ( на хартия струва само 10 лв. и можете да я поръчате на rodimenie@abv.bg ). В нея можете да прочетете не само за земеделие, въпреки че терминът "пермакултура" идва от "перманентна агрокултура". Днес агрокултурата е изместена от по-широкото понятие "култура", така че очаквайте повече - книгата отива и отвъд животновъдството, за да включи и архитектурата, и човешките общности.

Може би очаквате, че тази книга е философски манифест. Да, може да си извлечете и философията и манифеста, но тя е всъщност наръчник - най-вече на малкия стопанин, който би искал да изгради около себе си устойчива среда. С помощта на тази книга може да го направи не само ако разполага с няколко декара, но и с няколко квадратни метра в градски условия, дори в апартамент. Нивото на конкретност отива още по-далече - полезните съвети са различни за различните климатични зони.

А сега е време да дефинирам накратко понятието: пермакултурата е начин за проектиране на обитавани от човека места, които да се развиват по законите на природата. Първоначалната идея е млада-стара - на около стотина години. Последният етап от развитието и датира от седемдесетте години на 20 век и се свързва с имената на Бил Молисън (авторът на книгата) и Дейвид Холмгрен, австралийци, които решават да предложат алтернатива на разрушителните индустриално-аграрни методи, тъй като в тях виждат отравянето на земята и водата, намаляването на биоразнообразието и унищожаването на повърхностния плодороден почвен слой.

Признавам, че книгата може да не е интересна на тези, които се интересуват най-вече от принципите и философията, тъй като е пълна с практически насоки и рисунки, но за мен беше доста приятна за четене, въпреки че скоро няма да имам възможност да създам пермакултурна система в градината или по-далеч и скоро ще забравя почти всички конкетни полезни съвети. Това, което остава, обаче, е още малко променена нагласа - промени, които у мен настъпват неосъзнато и се натрупват, помагайки ми да попадам на все повече неща, които ме водят към устойчивото съществуване. Знам, че звучи малко мистично, но това е най-добрият начин да дефинирам начина по който уча в последните години. Както казват, истинското образование е това, което остава в главата ти след като забравиш фактите ;)

За пермакултурата можете да научите доста онлайн. Пишете "permaculture" в търсачките и ще попаднете не само на статията в Уикипедия, не само на текстове, но и на доста филмчета.