Въведение в пермакултурата

Не мога да повярвам, че в местната книжарница "Пингвините" попаднах на "Въведение в пермакултурата" на Бил Молисън, книга # 22 на ИК "Новата цивилизация" ЕООД. Запомнете тази издателска къща и си припомнете вестник "Родово имение" - бях го споменавала наскоро във връзка с книгите на Фукуока. От сайта на вестника можете да свалите безплатно книгата, за която пиша в момента, както и много други неща.

Книгата е над 400 страници ( на хартия струва само 10 лв. и можете да я поръчате на rodimenie@abv.bg ). В нея можете да прочетете не само за земеделие, въпреки че терминът "пермакултура" идва от "перманентна агрокултура". Днес агрокултурата е изместена от по-широкото понятие "култура", така че очаквайте повече - книгата отива и отвъд животновъдството, за да включи и архитектурата, и човешките общности.

Може би очаквате, че тази книга е философски манифест. Да, може да си извлечете и философията и манифеста, но тя е всъщност наръчник - най-вече на малкия стопанин, който би искал да изгради около себе си устойчива среда. С помощта на тази книга може да го направи не само ако разполага с няколко декара, но и с няколко квадратни метра в градски условия, дори в апартамент. Нивото на конкретност отива още по-далече - полезните съвети са различни за различните климатични зони.

А сега е време да дефинирам накратко понятието: пермакултурата е начин за проектиране на обитавани от човека места, които да се развиват по законите на природата. Първоначалната идея е млада-стара - на около стотина години. Последният етап от развитието и датира от седемдесетте години на 20 век и се свързва с имената на Бил Молисън (авторът на книгата) и Дейвид Холмгрен, австралийци, които решават да предложат алтернатива на разрушителните индустриално-аграрни методи, тъй като в тях виждат отравянето на земята и водата, намаляването на биоразнообразието и унищожаването на повърхностния плодороден почвен слой.

Признавам, че книгата може да не е интересна на тези, които се интересуват най-вече от принципите и философията, тъй като е пълна с практически насоки и рисунки, но за мен беше доста приятна за четене, въпреки че скоро няма да имам възможност да създам пермакултурна система в градината или по-далеч и скоро ще забравя почти всички конкетни полезни съвети. Това, което остава, обаче, е още малко променена нагласа - промени, които у мен настъпват неосъзнато и се натрупват, помагайки ми да попадам на все повече неща, които ме водят към устойчивото съществуване. Знам, че звучи малко мистично, но това е най-добрият начин да дефинирам начина по който уча в последните години. Както казват, истинското образование е това, което остава в главата ти след като забравиш фактите ;)

За пермакултурата можете да научите доста онлайн. Пишете "permaculture" в търсачките и ще попаднете не само на статията в Уикипедия, не само на текстове, но и на доста филмчета.

Градина без отрови

Само за 3.80 си купих много полезна книжка - от павилионче за вестници, тъй като се продава с вестниците "Хоби фермер" и "Български фермер". Можете да си поръчате тази или други книги, които се продават с тези вестници чрез талоните във вестниците или в ИК "Дионис" на тел 9430108.

Книжката е мъничка - само 80 страници, но си струва - не само заради символичната цена.

Опирайки се на алелопатията ( allelopathy - науката, която изследва взаимното влияние на растенията - и положително, и отрицателно), книжката дава съвети как да подредим градината така, че растенията да си помагат, вместо да си пречат.

Алелопатията е сравнително млада наука (терминът е използван за първи път през 1937), която би могла да помогне много за развиването на устойчиво земеделие, което да не се нуждае от отровите, с които повечето фермери си служат днес. Отровите са необходими, но не на всеки фермер, а само на този, който вече е разрушил естествената сложна среда, за да създаде изкуствена проста среда, която се надява да контролира лесно. Всъщност такива са повечето фермери, които практикуват конвенционално земеделие.

На практика, всеки може да стане фермер, "изчиствайки" живата среда с отрови, оран и плевене, следвайки прости инструкции - така, както повечето хора създават ливадка с райграс в дворовете си. Тъкмо защото е просто и лесно, повечето фермери днес предпочитат този начин. Създадената по този начин ферма е роднина на промишлеността, а не на природата. Дори пръстта в много от конвенционалните ферми не служи за източник на хранителни вещества за растенията, а за физическа опора на стъблата им и спокойно би могла да бъде заменена с нещо друго - цветни камъчета или прозрачни полимери, в каквито някои хора предпочитат да садят декоративни цветя.

Защо се прави така? Защото хората вярват повече на индустрията, отколкото на природата. Когато извършват безброй скъпи и вредни селскостопански операции, много хора не си дават сметка, че всички тези операции не се извършват в дивата гора или поле, което пък не пречи на тези места да се развива буйна растителност. Дори някои "зелени" не си дават сметка за това. Наскоро в един "индиански" форум прочетох коментари по разказа за Елзеар Буфие, който публикувах наскоро - било невъзможно една гора да се самозасади, как тъпите селяни от разказа можели да си го помислят - да не би техните домати и зелки да се самозасаждали. Следвайки този ред на мисли, бихме предположили, че на земята не е имало растителност преди човекът да реши да я засади :D

Защо хората са започнали да мислят така? Защото живеят в по-голяма близост със създадени от човека неща, отколкото със създадени от природата неща. Ето така, ръкотворните неща започват да изглеждат много по-естествени от природните - защото ги познаваме и са ни близки.

С всичко това не казвам, че земеделските култури биха могли да оцелеят без наша помощ - повечето не биха могли и се нуждаят от скъпи и интензивни грижи. Това е така, защото сме създали сортове, които изискват всички тези грижи и ги отглеждаме в бедна сама по себе си среда, която сме получили по изкуствен път, за да обогатяваме с изкуствени торове.

Ето как се стига дотам селскостопанският труд да е толкова тежък и да изисква толкова много инвестиции, а накрая плодовете му да се продават евтино. Кои са добре печелещите конвенционални фермери? Тези, които инвестират в много земя, много техника и много химия, за да получат повече продукция, тъй като изкупните цени непрекъснато падат. В същото време, природният фермер може да се грижи не толкова интензивно за по-малко земя; не му се налага да инвестира в химия и техника - по този начин разходите му са ниски. В същото време хората плащат повече за продукцията му. Кой, тогава, печели повече от всяко продадено зрънце или ябълка?

Къде е уловката? В това, че природният фермер трябва да знае повече, да работи в по-сложна среда, да е по-чувствителен към средата. А такъв вид работа, както знаем, е по-високо платена в днешния свят от онази, която се върши с брутална сила.

Не, нищо от тези неща не е написано в книжката. Просто се изкуших да ги споделя. В книжката има съвсем практически неща като това как се чувстват картофите ако са съседи на спанака :) Има и съвети как да приготвим естествени чайове, с които да предпазваме градината си от вредители, вместо да купуваме отрови от агроаптеката.

Свещена простота 1

В Outliers за пръв път прочетох за отглеждането на ориза в Япония - доста сложен процес, който продължава почти целогодишно. Тези дни отново чета за това - с повече подробности , и разбирам, че процесът е дори по-сложен, отколкото е описан в Outliers, интегриращ много повече дейности и организми в една жива цялост.

Конвенционалното селско стопанство е пълната противоположност на това - то разлага на отделни процеси, отделя ги един от друг и избира да се фокусира върху една основна дейност, като аутсорсва всички останали. Така можеш да бъдеш конвенционален фермер просто няколко месеца в годината.

Макар че съм фен на аутсорсинга и го практикувам по отношение на досадни дейности като фотокопиране, този сложен органичен начин на работа, който изисква преценката на толкова много фактори ми изглежда доста привлекателен. В момента осъзнавам, че всъщност работата ми винаги е приличала повече на отглеждането на ориза, отколкото на конвенционалното земеделие. В нея има процеси, които са толкова силно интегрирани (колкото и да е незабележимо отстрани, дори понякога и за тези, които ползват услугите ми), че ако искам да върша добре това, за което ми плащат, трябва да върша добре неща, които никой не изисква от мен.

Не бих заменила сложната работа за това, което правеше Чаплин в "Модерни времена". Въпреки, че непрекъснато уж се стремя да опростявам живота си, всъщност май го усложнявам - най-малкото с това, че се опитвам да разбирам всичко и да го навързвам в цялост. Но май това е най-естественото за живите организми ... усложнявам, следователно съществувам :D