Въведение в пермакултурата

Не мога да повярвам, че в местната книжарница "Пингвините" попаднах на "Въведение в пермакултурата" на Бил Молисън, книга # 22 на ИК "Новата цивилизация" ЕООД. Запомнете тази издателска къща и си припомнете вестник "Родово имение" - бях го споменавала наскоро във връзка с книгите на Фукуока. От сайта на вестника можете да свалите безплатно книгата, за която пиша в момента, както и много други неща.

Книгата е над 400 страници ( на хартия струва само 10 лв. и можете да я поръчате на rodimenie@abv.bg ). В нея можете да прочетете не само за земеделие, въпреки че терминът "пермакултура" идва от "перманентна агрокултура". Днес агрокултурата е изместена от по-широкото понятие "култура", така че очаквайте повече - книгата отива и отвъд животновъдството, за да включи и архитектурата, и човешките общности.

Може би очаквате, че тази книга е философски манифест. Да, може да си извлечете и философията и манифеста, но тя е всъщност наръчник - най-вече на малкия стопанин, който би искал да изгради около себе си устойчива среда. С помощта на тази книга може да го направи не само ако разполага с няколко декара, но и с няколко квадратни метра в градски условия, дори в апартамент. Нивото на конкретност отива още по-далече - полезните съвети са различни за различните климатични зони.

А сега е време да дефинирам накратко понятието: пермакултурата е начин за проектиране на обитавани от човека места, които да се развиват по законите на природата. Първоначалната идея е млада-стара - на около стотина години. Последният етап от развитието и датира от седемдесетте години на 20 век и се свързва с имената на Бил Молисън (авторът на книгата) и Дейвид Холмгрен, австралийци, които решават да предложат алтернатива на разрушителните индустриално-аграрни методи, тъй като в тях виждат отравянето на земята и водата, намаляването на биоразнообразието и унищожаването на повърхностния плодороден почвен слой.

Признавам, че книгата може да не е интересна на тези, които се интересуват най-вече от принципите и философията, тъй като е пълна с практически насоки и рисунки, но за мен беше доста приятна за четене, въпреки че скоро няма да имам възможност да създам пермакултурна система в градината или по-далеч и скоро ще забравя почти всички конкетни полезни съвети. Това, което остава, обаче, е още малко променена нагласа - промени, които у мен настъпват неосъзнато и се натрупват, помагайки ми да попадам на все повече неща, които ме водят към устойчивото съществуване. Знам, че звучи малко мистично, но това е най-добрият начин да дефинирам начина по който уча в последните години. Както казват, истинското образование е това, което остава в главата ти след като забравиш фактите ;)

За пермакултурата можете да научите доста онлайн. Пишете "permaculture" в търсачките и ще попаднете не само на статията в Уикипедия, не само на текстове, но и на доста филмчета.

Градина без отрови

Само за 3.80 си купих много полезна книжка - от павилионче за вестници, тъй като се продава с вестниците "Хоби фермер" и "Български фермер". Можете да си поръчате тази или други книги, които се продават с тези вестници чрез талоните във вестниците или в ИК "Дионис" на тел 9430108.

Книжката е мъничка - само 80 страници, но си струва - не само заради символичната цена.

Опирайки се на алелопатията ( allelopathy - науката, която изследва взаимното влияние на растенията - и положително, и отрицателно), книжката дава съвети как да подредим градината така, че растенията да си помагат, вместо да си пречат.

Алелопатията е сравнително млада наука (терминът е използван за първи път през 1937), която би могла да помогне много за развиването на устойчиво земеделие, което да не се нуждае от отровите, с които повечето фермери си служат днес. Отровите са необходими, но не на всеки фермер, а само на този, който вече е разрушил естествената сложна среда, за да създаде изкуствена проста среда, която се надява да контролира лесно. Всъщност такива са повечето фермери, които практикуват конвенционално земеделие.

На практика, всеки може да стане фермер, "изчиствайки" живата среда с отрови, оран и плевене, следвайки прости инструкции - така, както повечето хора създават ливадка с райграс в дворовете си. Тъкмо защото е просто и лесно, повечето фермери днес предпочитат този начин. Създадената по този начин ферма е роднина на промишлеността, а не на природата. Дори пръстта в много от конвенционалните ферми не служи за източник на хранителни вещества за растенията, а за физическа опора на стъблата им и спокойно би могла да бъде заменена с нещо друго - цветни камъчета или прозрачни полимери, в каквито някои хора предпочитат да садят декоративни цветя.

Защо се прави така? Защото хората вярват повече на индустрията, отколкото на природата. Когато извършват безброй скъпи и вредни селскостопански операции, много хора не си дават сметка, че всички тези операции не се извършват в дивата гора или поле, което пък не пречи на тези места да се развива буйна растителност. Дори някои "зелени" не си дават сметка за това. Наскоро в един "индиански" форум прочетох коментари по разказа за Елзеар Буфие, който публикувах наскоро - било невъзможно една гора да се самозасади, как тъпите селяни от разказа можели да си го помислят - да не би техните домати и зелки да се самозасаждали. Следвайки този ред на мисли, бихме предположили, че на земята не е имало растителност преди човекът да реши да я засади :D

Защо хората са започнали да мислят така? Защото живеят в по-голяма близост със създадени от човека неща, отколкото със създадени от природата неща. Ето така, ръкотворните неща започват да изглеждат много по-естествени от природните - защото ги познаваме и са ни близки.

С всичко това не казвам, че земеделските култури биха могли да оцелеят без наша помощ - повечето не биха могли и се нуждаят от скъпи и интензивни грижи. Това е така, защото сме създали сортове, които изискват всички тези грижи и ги отглеждаме в бедна сама по себе си среда, която сме получили по изкуствен път, за да обогатяваме с изкуствени торове.

Ето как се стига дотам селскостопанският труд да е толкова тежък и да изисква толкова много инвестиции, а накрая плодовете му да се продават евтино. Кои са добре печелещите конвенционални фермери? Тези, които инвестират в много земя, много техника и много химия, за да получат повече продукция, тъй като изкупните цени непрекъснато падат. В същото време, природният фермер може да се грижи не толкова интензивно за по-малко земя; не му се налага да инвестира в химия и техника - по този начин разходите му са ниски. В същото време хората плащат повече за продукцията му. Кой, тогава, печели повече от всяко продадено зрънце или ябълка?

Къде е уловката? В това, че природният фермер трябва да знае повече, да работи в по-сложна среда, да е по-чувствителен към средата. А такъв вид работа, както знаем, е по-високо платена в днешния свят от онази, която се върши с брутална сила.

Не, нищо от тези неща не е написано в книжката. Просто се изкуших да ги споделя. В книжката има съвсем практически неща като това как се чувстват картофите ако са съседи на спанака :) Има и съвети как да приготвим естествени чайове, с които да предпазваме градината си от вредители, вместо да купуваме отрови от агроаптеката.

Революцията на една сламка

приятелят на плевелите и паяците

Миналата седмица Бистра ми изпрати своя книга на Масанобу Фукуока - японски фермер, който десетилетия наред практикува нещо, което нарича "натурално фермерство". Книжката е не повече от 200 страници и се чете удивително бързо и леко. Можете да откриете текста (безплатно) онлайн - на английски и български, както и още една книга от същия автор ТУК.

Препоръчвам One Straw Revolution, защото се чете лесно от неспециалисти и така може да послужи за приятно въведение в природното земеделие. С това не искам да кажа, обаче, че можете да я използвате като наръчник ... освен ако не живеете в Япония, която има различен климат и други местни биологични видове. Може да ви е полезна ако успеете от конкретните примери да извлечете общите принципи, което ми изглежда лесно.

Аз самата не бих написала книгата по този начин. Ако споделях такъв опит, вероятно щеше да прилича по-скоро на приключенията на Робинзон Крузо и да описва повече конкретни случки, вместо да повтаря многократно някои принципни практики. Подобно на Робинзон Крузо (пълната версия, а не онази детската, с хубавите картинки), в книгата на Фукуока има религиозно-философски пасажи, които издават връзките му със Зен и даоизма. Някои от тези пасажи си струват, когато израстват от собствените му прозрения (за храненето и други житейски ситуации), но други изглеждат книжни поради високото ниво на абстрактност. Когато имам нужда от такива неща, предпочитам да чета будистките и даоистките първоизточници :) Мда, щеше ми се да има повече истории.

Разбира се, написана по начина, по който е написана, книгата си струва и в духовен план - някак ставаш по-смел в индивидуалистичните си пориви, когато прочетеш, че японец решава да не отглежда ориза си във вода и успява, че не се изплашва и отказва от принципите си след като при първото им прилагане е убил цяла портокалова горичка. Но ако търсите Зен, да ви предупредя,че долавям повече Зен в книгите на Пърсиг :)

Смятам да прочета и другата достъпна ми в момента книга на този японски Торо. Не очаквам да е толкова забавна като "Уолдън", но аз така или иначе ще я чета с чисто утилитарна цел ;)

Връзките "Пърсиг" и "Уолдън" са към други мои писания.