Детелини, детелини

Миналото лято предизвиках възмущение, след като засадих част от градината с бяла детелина – нямаше как да не се случи с човек, който е прекарал доста време да се бори с плевелите и който възприема детелината като трева, която отнема водата и храната на полезните растения. Несправедливо обвинената детелина, обаче, всъщност един от най-положителните герои.

Тъй като е от семейство бобови, тя има свойството да доставя азот на почвата и по този начин да повишава хранителността й за другите растения.

Със солидната си листна маса, тя отнема светлината и „задушава” плевелите. Помага и за контролирането на някои вредители. Но пък в същото време създава условия за развитието на полезните червеи. С цветовете си привлича пчели и други полезни насекоми, които пък преборват някои вредни насекоми.

Корените й задържат и слепват почвата, а листната маса пази земята от слънце и вятър. Така детелината не позволява ерозия на почвата. Сянката й помага да се задържа влагата в почвата. Всъщност някои видове детелина / люцерна имат доста дълги корени, с които „теглят” вода и минерали към повърхността.

Подстриганата детелина може да се използва за храна на някои домашни животинки, например зайци и кокошки, а също и за допълнително наторяване или мулчиране на почвата.

Ето защо детелината и нейните роднини могат да се използват за подобряване на почвата преди засаждане на зеленчуци, например. Някои по-смели фермери я оставят да си живее между посевите – не просто защото не се страхуват от нея, а защото са убедени, че е полезна J Един от тях е легендарният Фукуока.

Градина без отрови

Само за 3.80 си купих много полезна книжка - от павилионче за вестници, тъй като се продава с вестниците "Хоби фермер" и "Български фермер". Можете да си поръчате тази или други книги, които се продават с тези вестници чрез талоните във вестниците или в ИК "Дионис" на тел 9430108.

Книжката е мъничка - само 80 страници, но си струва - не само заради символичната цена.

Опирайки се на алелопатията ( allelopathy - науката, която изследва взаимното влияние на растенията - и положително, и отрицателно), книжката дава съвети как да подредим градината така, че растенията да си помагат, вместо да си пречат.

Алелопатията е сравнително млада наука (терминът е използван за първи път през 1937), която би могла да помогне много за развиването на устойчиво земеделие, което да не се нуждае от отровите, с които повечето фермери си служат днес. Отровите са необходими, но не на всеки фермер, а само на този, който вече е разрушил естествената сложна среда, за да създаде изкуствена проста среда, която се надява да контролира лесно. Всъщност такива са повечето фермери, които практикуват конвенционално земеделие.

На практика, всеки може да стане фермер, "изчиствайки" живата среда с отрови, оран и плевене, следвайки прости инструкции - така, както повечето хора създават ливадка с райграс в дворовете си. Тъкмо защото е просто и лесно, повечето фермери днес предпочитат този начин. Създадената по този начин ферма е роднина на промишлеността, а не на природата. Дори пръстта в много от конвенционалните ферми не служи за източник на хранителни вещества за растенията, а за физическа опора на стъблата им и спокойно би могла да бъде заменена с нещо друго - цветни камъчета или прозрачни полимери, в каквито някои хора предпочитат да садят декоративни цветя.

Защо се прави така? Защото хората вярват повече на индустрията, отколкото на природата. Когато извършват безброй скъпи и вредни селскостопански операции, много хора не си дават сметка, че всички тези операции не се извършват в дивата гора или поле, което пък не пречи на тези места да се развива буйна растителност. Дори някои "зелени" не си дават сметка за това. Наскоро в един "индиански" форум прочетох коментари по разказа за Елзеар Буфие, който публикувах наскоро - било невъзможно една гора да се самозасади, как тъпите селяни от разказа можели да си го помислят - да не би техните домати и зелки да се самозасаждали. Следвайки този ред на мисли, бихме предположили, че на земята не е имало растителност преди човекът да реши да я засади :D

Защо хората са започнали да мислят така? Защото живеят в по-голяма близост със създадени от човека неща, отколкото със създадени от природата неща. Ето така, ръкотворните неща започват да изглеждат много по-естествени от природните - защото ги познаваме и са ни близки.

С всичко това не казвам, че земеделските култури биха могли да оцелеят без наша помощ - повечето не биха могли и се нуждаят от скъпи и интензивни грижи. Това е така, защото сме създали сортове, които изискват всички тези грижи и ги отглеждаме в бедна сама по себе си среда, която сме получили по изкуствен път, за да обогатяваме с изкуствени торове.

Ето как се стига дотам селскостопанският труд да е толкова тежък и да изисква толкова много инвестиции, а накрая плодовете му да се продават евтино. Кои са добре печелещите конвенционални фермери? Тези, които инвестират в много земя, много техника и много химия, за да получат повече продукция, тъй като изкупните цени непрекъснато падат. В същото време, природният фермер може да се грижи не толкова интензивно за по-малко земя; не му се налага да инвестира в химия и техника - по този начин разходите му са ниски. В същото време хората плащат повече за продукцията му. Кой, тогава, печели повече от всяко продадено зрънце или ябълка?

Къде е уловката? В това, че природният фермер трябва да знае повече, да работи в по-сложна среда, да е по-чувствителен към средата. А такъв вид работа, както знаем, е по-високо платена в днешния свят от онази, която се върши с брутална сила.

Не, нищо от тези неща не е написано в книжката. Просто се изкуших да ги споделя. В книжката има съвсем практически неща като това как се чувстват картофите ако са съседи на спанака :) Има и съвети как да приготвим естествени чайове, с които да предпазваме градината си от вредители, вместо да купуваме отрови от агроаптеката.