Friday, February 18, 2011

Детелини, детелини

Миналото лято предизвиках възмущение, след като засадих част от градината с бяла детелина – нямаше как да не се случи с човек, който е прекарал доста време да се бори с плевелите и който възприема детелината като трева, която отнема водата и храната на полезните растения. Несправедливо обвинената детелина, обаче, всъщност един от най-положителните герои.

Тъй като е от семейство бобови, тя има свойството да доставя азот на почвата и по този начин да повишава хранителността й за другите растения.

Със солидната си листна маса, тя отнема светлината и „задушава” плевелите. Помага и за контролирането на някои вредители. Но пък в същото време създава условия за развитието на полезните червеи. С цветовете си привлича пчели и други полезни насекоми, които пък преборват някои вредни насекоми.

Корените й задържат и слепват почвата, а листната маса пази земята от слънце и вятър. Така детелината не позволява ерозия на почвата. Сянката й помага да се задържа влагата в почвата. Всъщност някои видове детелина / люцерна имат доста дълги корени, с които „теглят” вода и минерали към повърхността.

Подстриганата детелина може да се използва за храна на някои домашни животинки, например зайци и кокошки, а също и за допълнително наторяване или мулчиране на почвата.

Ето защо детелината и нейните роднини могат да се използват за подобряване на почвата преди засаждане на зеленчуци, например. Някои по-смели фермери я оставят да си живее между посевите – не просто защото не се страхуват от нея, а защото са убедени, че е полезна J Един от тях е легендарният Фукуока.