Преди седмица хвърлих семенца в градината - без да правя разсад, без да подреждам в лехи - така, както мисля, че биха се разпръснали сами. После, обаче, поливах сутрин и вечер, защото много ме беше страх, че няма да поникнат. Всеки ден си повтарях, че в дивата природа никой не ги полива два пъти на денонощие, че дъжд не пада с дни, а понякога и седмици, но все пак става така, че някои семенца покълват и порастват успешно, за да родят и разпръснат нови семенца.
Да, да, така е, отговарях си, но не покълват всички. Вероятно покълват много по-малко отколкото ако човек ги полива, а аз искам повечето да успеят.
И така се роди компромисът - направих част от нещата така, както биха се случили в природата, а другата част така, както бих искала да се случат в градината. Сега съм наясно, че докато аз решавам какво, къде и колко да бъде посято, градината няма да бъде дива природа, но колкото повече се престрашавам да се доверя на природата, толкова по-естествена ще бъде градината.
И все пак, всеки ден в ума ми се води борба, защото искам още тази година да успея да постигна мъничките си цели. Щях да бъда много по-смела и да експериментирам повече ако имах повече земя, но ... има време за всичко.
И все пак, по-голямата част от градината тази година е посветена на експериментални изследвания с детелина, докато не повече от 5 кв. метра са за босилека, който ще се превърне в бурканчета с песто.
Защо точно детелина? Ще разкажа друг път.
Да, да, така е, отговарях си, но не покълват всички. Вероятно покълват много по-малко отколкото ако човек ги полива, а аз искам повечето да успеят.
И така се роди компромисът - направих част от нещата така, както биха се случили в природата, а другата част така, както бих искала да се случат в градината. Сега съм наясно, че докато аз решавам какво, къде и колко да бъде посято, градината няма да бъде дива природа, но колкото повече се престрашавам да се доверя на природата, толкова по-естествена ще бъде градината.
И все пак, всеки ден в ума ми се води борба, защото искам още тази година да успея да постигна мъничките си цели. Щях да бъда много по-смела и да експериментирам повече ако имах повече земя, но ... има време за всичко.
И все пак, по-голямата част от градината тази година е посветена на експериментални изследвания с детелина, докато не повече от 5 кв. метра са за босилека, който ще се превърне в бурканчета с песто.
Защо точно детелина? Ще разкажа друг път.
"...а аз искам повечето да успеят" Без значение какъв е изходът на семенцата, ние сами налагаме натиска на успеха. Ако не поникнат, сме разочаровани. Нормално.Днес са семенца, утре деца. А може да бъде инак. Например да не искахме да успеят. Да хвърлим семенца и да забравим. Без предварителна нагласа.
ReplyDeleteКато птичка. Волни, че сме си свършили работата. Дали сме шанс. Ах, тогава, тогава ще се събудим една сутрин, а от градината ще ни усмихне едно глухарче,което ще ни направи щастливи
Много хубав текст, благодаря
Беше тръгнала да разказваш за детелината :-)... Какво стана?
ReplyDelete