Не е късно за босилека

Ако успеете да си купите семена, можете да го засеете сега, пък дори и в началото на юни. Можете да отглеждате в саксии на терасата или пък направо в градината. За саксиите имайте предвид, че в една малка саксия не е желателно да отглеждате повече от 3 растения, за да не се засенчват.

Засадете на слънчево място, поливайте редовно (поддържайте влажна почвата) и няма да има проблем. Ще отгледате достатъчно, за да си направите песто :) Ако не успеете да употребите всички купени семена, не се притеснявайте. Траят с години повече от посочения срок на годност :)

Можете да направите разсад и после да разредите. Важно е да не поставяте семената надълбоко. Ако правите разсада вкъщи, а не направо в градината, където все пак има опасност да бъдат изядени от животинки, можете да не заравяте семената, за да покълнат по-бързо от топлината, но внимавайте да не ги оставите сухи!

Тази година реших направо да засея, за да си спестя разсаждането (понеже ме мързи) но може би ще се наложи да поразместя някои растения, тъй като имам оголени участъци, а също и твърде сгъстени. Друг път ще внимавам повече :)

За какво може да се използва босилекът? За сос Песто, който иначе е доста скъп и не винаги съдържа точно нещата, които бихте искали да съдържа :)

Ето как го правя аз. Всъщност произвеждам нещо като заготовка, която замразявам.

От време на време отрязвам солидна част от стъблото (оставям по някое и друго листо в основата) - с това растението не се унищожава и скоро след това разклонява стъблото и пуска нови листа; после можете да отрежете новите стъбла почти до основата и т.н. Ако топнете едно отрязано стъбло в чаша с вода, много бързо пуска коренчета - може да пробвате ако е време да подрежете босилека, а нямате време да обработвате веднага или пък искате да запазите пресни листа.

Защо се подрязва от върха, а не се късат само листа? За да не пусне прекалено бързо цвят. Ако го оставите да пусне цвят, скоро ще прецъфти и умре, а така можете да поддържате растението живо месеци наред.

Миналата година, обаче, се запознах с друга теория, която казва, че няма смисъл да правим горното, тъй като дори и да отрежем стъблото, растението макар и да не цъфти, старее и вкусът му става някак по-горчив. Не съм сигурна дали е така - не съм усетила разликата, но това може да се дължи на недостатъчно чувствителното ми небце. Поддръжниците на тази теория съветват да оберете растенията щом започнат да цъфтят и да засадите нови. Вероятно има достатъчно време да пораснат, дори и у нас, тъй като сезонът може да продължи със сигурност до края на септември.

В Интернет можете да намерите доста рецепти за това как да приготвите Песто. Ето как го приготвям аз:

Накълцвам на ситно измитите листа, натъпквам ги в бурканчете и заливам със зехтин или олио, а после замразявам. Съветвам да натъпквате и заливате честичко, а не да чакате да се събере количество за цяло бурканче, тъй като листата се окисляват и почерняват. Получавате чудесна заготовка за Песто, която можете да оформяте когато ви потрябва според предпочитанията си - да добавяте счукани орехи, чесън, лимон, пармезан. По-добре не рискувайте с предварителното добавяне, тъй като някои добавки ще променят прекрасния зелен цвят на босилека.

Разбира се, можете да си замразите цели листа в найлоново пликче или да ги изсушите, ако не са ви потребни за Песто, а за подправка на ястия. Сухият босилек, обаче, има доста различен аромат, с което не искам да кажа, че е по-лош :)

Най-после

Преди седмица хвърлих семенца в градината - без да правя разсад, без да подреждам в лехи - така, както мисля, че биха се разпръснали сами. После, обаче, поливах сутрин и вечер, защото много ме беше страх, че няма да поникнат. Всеки ден си повтарях, че в дивата природа никой не ги полива два пъти на денонощие, че дъжд не пада с дни, а понякога и седмици, но все пак става така, че някои семенца покълват и порастват успешно, за да родят и разпръснат нови семенца.

Да, да, така е, отговарях си, но не покълват всички. Вероятно покълват много по-малко отколкото ако човек ги полива, а аз искам повечето да успеят.

И така се роди компромисът - направих част от нещата така, както биха се случили в природата, а другата част така, както бих искала да се случат в градината. Сега съм наясно, че докато аз решавам какво, къде и колко да бъде посято, градината няма да бъде дива природа, но колкото повече се престрашавам да се доверя на природата, толкова по-естествена ще бъде градината.

И все пак, всеки ден в ума ми се води борба, защото искам още тази година да успея да постигна мъничките си цели. Щях да бъда много по-смела и да експериментирам повече ако имах повече земя, но ... има време за всичко.

И все пак, по-голямата част от градината тази година е посветена на експериментални изследвания с детелина, докато не повече от 5 кв. метра са за босилека, който ще се превърне в бурканчета с песто.

Защо точно детелина? Ще разкажа друг път.