В Outliers за пръв път прочетох за отглеждането на ориза в Япония - доста сложен процес, който продължава почти целогодишно. Тези дни отново чета за това - с повече подробности , и разбирам, че процесът е дори по-сложен, отколкото е описан в Outliers, интегриращ много повече дейности и организми в една жива цялост.
Конвенционалното селско стопанство е пълната противоположност на това - то разлага на отделни процеси, отделя ги един от друг и избира да се фокусира върху една основна дейност, като аутсорсва всички останали. Така можеш да бъдеш конвенционален фермер просто няколко месеца в годината.
Макар че съм фен на аутсорсинга и го практикувам по отношение на досадни дейности като фотокопиране, този сложен органичен начин на работа, който изисква преценката на толкова много фактори ми изглежда доста привлекателен. В момента осъзнавам, че всъщност работата ми винаги е приличала повече на отглеждането на ориза, отколкото на конвенционалното земеделие. В нея има процеси, които са толкова силно интегрирани (колкото и да е незабележимо отстрани, дори понякога и за тези, които ползват услугите ми), че ако искам да върша добре това, за което ми плащат, трябва да върша добре неща, които никой не изисква от мен.
Не бих заменила сложната работа за това, което правеше Чаплин в "Модерни времена". Въпреки, че непрекъснато уж се стремя да опростявам живота си, всъщност май го усложнявам - най-малкото с това, че се опитвам да разбирам всичко и да го навързвам в цялост. Но май това е най-естественото за живите организми ... усложнявам, следователно съществувам :D
No comments:
Post a Comment