Като стана дума за застраховки

Дали ние, хората, сме причината за измененията в климата или не е тема за друг разговор. Важното е, че изменения има, че бурите стават все по-разрушителни. На застрахователните компании им е все по-трудно да изчисляват сигурните нива на застрахователните премии, защото осъзнават, че традиционно използваните за тази цел исторически данни вече не са критерий за бъдещето. Те смятат, че с повишаването на температурите и задействането на механизма на бурите, бъдещите загуби ще са още по-големи и никак не са сигурни, че отрасълът им ще остане платежоспособен при това 10% нарастване на щетите от свързани с атмосферата събития. Ето какво казва Ендрю Длуголецки, висш служител на една от най-големите застрахователни компании във Великобритания: "Ако това нарастване продължи неопределено време, към 2065 щетите от бурите биха надхвърлили размера на брутния световен продукт. Очевидно светът ще банкрутира много преди това."

Какво означава това? Че за да се застраховаме така, че да получим достатъчно при застрахователно събитие, вероятно ще се наложи да плащаме доста по-големи застрахователни премии, но колкото и големи премии да плащаме, ако настъпят твърде много застрахователни събития, застрахователите може да не са в състояние да ги изплатят. А ако искат да вземат заем, за да плащат ... оказва се, че точно заради такива природни катаклизми инвестиционните агенции са започнали да намаляват кредитния рейтинг на застрахователни компании, така че вземането на заем става все по-трудно.

Понякога става така, че когато получим парите от застраховката, светът е различен от времето, в което сме започнали да се застраховаме, и за да купим онова което сме изгубили, вече са нужни повече пари или пък изгубеното нещо няма как да се купи с пари, защото е твърде дефицитно и не можем да се докопаме до него, или поне не още сега. Понякога забравяме, че това което застраховаме, не е точен еквивалент на парите които ще получим при загубата му, така че застраховката не означава, че плащайки гарантираме, че застрахователното събитие няма да настъпи. Застраховката "Живот", например, не ни купува безсмъртие.

От всичко това следва, че когато един фермер получи застраховка, той може да не е в състояние да възобнови скоро (или изобщо) обичайната си дейност. Ако овощната му градина е пометена от ураган, то за възстановяването й ще са нужни години. Той може да подхване друга дейност, но тези, които са разчитали да си купуват ябълки от него, вече няма да могат да си купуват тези ябълки и ще трябва да ги купуват от друг, а ако доста ябълкови градини наоколо са засегнати, ябълките ще трябва да се доставят отдалече, което пък заради транспортните разходи ще ги направи по-скъпи, а може и да не са така здравословни, понеже може да ги третират с препарати, за да не се развалят по пътя ... така че застраховката, която е плащал фермерът не ни застрахова от загубата на любимите ябълки.