Tuesday, February 9, 2010

Бизнес като всеки друг


Когато някой каже, че селското стопанство е бизнес като всеки и друг и не бива да се третира по специален начин, смятам че не е прав, защото селското стопанство осигурява едно от най-насъщните неща, без които не можем да оцелеем. В същото време никога не се сещам за кой знае колко добри аргументи, а самата аз също се ядосвам на нашенските субсидии на тютюна, както и на стачките на гръцките фермери, които смятат, че държавата все нещо им дължи и за да си го вземат, могат да превърнат в заложници и невинните преминаващи през българо-гръцката граница.

Дразня се, когато попадналите в каквото и да е затруднено положение българи смятат, че държавата е длъжна да ги измъкне и ако не го направи заслужава поне ругатня. Казвам си, че ако някои от тях не бяха проявили глупост, алчност или немарливост, може би нямаше да попаднат в това положение. В много от случаите са можели да компенсират загубите си ако се бяха застраховали.

И така - селското стопанство хем е бизнес като всеки друг, хем не е. Застраховките и субсидиите могат да спасят кожата на фермера, но може и да не я спасят. А освен фермера, от селското стопанство зависят и много други хора, същества и неща.

Можем да оставим селското стопанство изцяло на пазарните сили. В такъв случай фермерите ще се интересуват единствено от печалбата и ще изберат да отглеждат тези култури, които биха им донесли най-голяма парична печалба и ще ги отглеждат по такъв начин, който би им донесъл най-голяма парична печалба. Вместо храна, могат да изберат да отглеждат царевица за биогорива или пък да отглеждат храни по откровено нездравословен за природата и консуматорите начин. Не можем да очакваме повече от пазара.

Фермерите може да застраховат по най-изгодния начин продукцията си и да не се притесняват ни най-малко от природни бедствия. Когато реколтата се провали, те ще си приберат парите и всичко ще бъде наред. Дали? Това, че фермерите сега имат пари в джобовете си, не променя факта, че е произведена по-малко храна. Ако това се случи с много фермери, много хора ще се опитват да се докопат до ограничено количество храна. Цените ще се вдигнат и някои няма да могат да си я позволят. Но дори и ако всички ние притежаваме несметни парични богатства, а храната е малко, кой ще ни спаси от глад? Не можем да ядем пари. По същият начин работят и държавните субсидии от всякакъв вид. Субсидиите не са нещо, което можем да изядем.

Така сме свикнали да мислим в пари, че понякога забравяме, че има неща, които не могат да се купят и с много пари - несъществуващите неща, които не сме произвели, които сме унищожили или на които не сме дали възможност да се появят. Забравяме и това, че някои неща изчезват необратимо като птицата додо.

No comments:

Post a Comment