Гроздовете на гнева

Наскоро четох и писах за "Гроздовете на гнева" на Стайнбек - книга описваща трагедията на стотици хиляди семейства от Оклахома и съседните щати, на които се налага да напуснат малките си ферми и да пътуват хиляди километри с надеждата за препитание. Суша, прашни бури, неплодородна земя и безмилостни капиталистически механизми. Едва миналата седмица си дадох сметка, че всички тези неща са верни, но не представят пълната картина. Докато четях книги за добри и лоши земеделски практики, изведнъж ми проблесна, че трагедията на малките фермери през 30те в голяма степен е причинена от самите тях - от невежеството им по отношение на земята, което е причинило сериозни почвени ерозии. Накрая предположението ми се потвърди в една от книгите, които четох - там беше цитирана "Гроздовете на гнева", а ситуацията на героите беше използвана като пример за човешкия принос в драстичните промени на природната среда, по-конкретно - причиняването на ерозия и превръщането на земите в пустини. Този феномен си има и име: Dust Bowl от трийсетте.

Всичко това ме наведе на мисълта, че напоследък свикнахме да обясняваме всички беди на човечеството като демонизираме големите корпорации. По този начин ни е трудно да забележим факта, че повечето от нас - добрите малки богоугодни хора непрекъснато режем от клона, на който седим. Да си представим, че утре се събуждаме и големите лоши корпорации са изчезнали, а върху бедните хора се излеят реки от правителствени помощи от различни страни. Как това, само по себе си, ще помогне за измъкване от бедността и опазване на планетата?

Не ми се вярва да се озовем в обетована земя без да образоваме себе си, без да помогнем на другите да се образоват и без да практикуваме това, което открием, че е полезно.